На 1 януари 2026 г. България прие еврото и стана 21-вият член на еврозоната. Това бележи важен етап в европейската интеграция на страната. От много години българският лев е обвързан с еврото при фиксиран курс от 1 EUR = 1,95583 лева, така че промяната няма да се усети толкова остро. Официалното приемане на еврото обаче разкрива нови възможности: по-лесно пътуване и пазаруване в Европа, премахване на обменните такси и по-активно участие във вземането на икономически решения в Европа.
Как България постигна това?
През 2025 г. Европейската централна банка потвърди, че България е изпълнила всички изисквания за присъединяване към еврото. След това през юли 2025 г. министрите на държавите от ЕС дадоха окончателна зелена светлина като предпоставка за въвеждането на новата валута в България. За да се помогне на хората да се подготвят за промяната, от лятото на 2025 г. насам магазините и доставчиците на услуги показват цените паралелно в лева и в евро.
Пред какви предизвикателства е изправена България?
Както всяка държава, която се присъединява към еврозоната, България трябва да осигури плавен преход. В момента предприятията и банките актуализират своите системи, договори и счетоводни инструменти.
Някои граждани се опасяват и от възможни увеличения на цените, въпреки че дългогодишната обвързаност на лева с еврото ограничава този риск. Ясната комуникация и показването на цените в лева и в евро спомагат за изграждането на доверие и за прозрачността по време на смяната на валутата.
От 1 януари 2026 г. еврото е единствената официална парична единица, използвана в България. Този преход утвърждава мястото на България в икономическата рамка на ЕС и подкрепя един по-интегриран европейски пазар.
Знаете ли как изглежда българската евромонета? Научете повече за националните страни на монетите тук.
Данни
- Дата на публикуване
- 1 Януари 2026 г.
- Автор
- Генерална дирекция „Комуникации“
Връзки по темата
От 1 януари до 30 юни 2026 г. Кипър ще председателства Съвета на Европейския съюз — ключова роля, която се изпълнява на ротационен принцип на всеки шест месеца от държавите от ЕС.
През септември миналата година Европейската комисия призова децата и юношите да попълнят онлайн проучване относно кибертормоза. Над 6300 деца на възраст между 12 и 17 години от целия ЕС споделиха вижданията си.
Спечелете пътуване с вашия клас, за да посетите Европейския парламент със специална програма и една нощувка.
От 18 до 24 ноември отбелязваме Световната седмица на осведомеността относно антимикробната резистентност — глобална инициатива за справяне с нарастващата заплаха от резистентност към антибиотици и други антимикробни лекарствени продукти. Този проблем може да засегне всеки, навсякъде и има сериозни последици за здравето и обществото.
Обществото се нуждае от активни граждани, които могат да оформят света, в който искат да живеят. Въпреки това вдъхновяването на децата и подрастващите да се ангажират с политиката и европейските ценности може да бъде предизвикателство. Действията по инициативата „Жан Моне“ по програма „Еразъм+“ са специално предназначени за учители и училища, за да се превърне следващото поколение в активни, информирани и грамотни граждани на ЕС.
На 6 ноември се отбелязва Международният ден за борба с насилието и кибертормоза в училище — идеална възможност да се споделят мненията на децата за това как да се предотврати кибертормозът!